От Явор Костов
Ако думите на Честъртън, че „деспотизмът е уморена демокрация“ са верни, то те могат да са едно от възможните обяснения защо българинът е така склонен да предаде и то толкова лесно част от свободата си в замяна на фалшивата сигурност и удобство, предлагана му от тоталитарния квази-демократичен елит. Новите (стари) управляващи, в лицето на професор Емилия Друмева, съветник по изборните въпроси на премиера Близнашки, предявяват своите авторитарни претенции към узурпирането на свободната воля на гражданите в името на улесняването на демократичното състезание, наречено „избори“.
В централната емисия „По света и у нас“ от 21-ви октомври 2014 година, г-жа Друмева зави, че няма конституционни и технологични пречки за въвеждането на електронно гласуване, стига освен законова рамка да се намери и политическа воля за това. За целта е необходимо въвеждането на електронна идентичност на всеки български гражданин при бъдещата подмяна на документите за самоличност. Съветничката на премиера уточни, че след две години ще трябва да имаме нови лични карти, което ще е предпоставка за задействането на процеса. Г-жа Друмева вижда изпълнението на грандиозния проект като издаването на мултиплатформена лична карта. В нея ще се съдържат шофьорската ни книжка, здравната ни карта, електронната ни идентификация, а защо не и още друга, изцяло лична информация. Другата възможност ще е носител с отделна електронна идентификация. Визионерката обобщи, че това е въпрос на технология, но пропусна да отбележи, че би могло да бъде и приоритет на личния избор и вътрешното убеждение на гражданите, които тя вижда като маса безгласни роби, нямащи нищо против да предоставят личните си данни на всеприсъстващия държавен апарат. Политическа воля явно има, но политичeски морал, който да подскаже, че боравенето с лични данни би могло да доведе и до злоупотреба с тях очевидно отсъства.
Професор Друмева и другите като нея са оптимисти, че това нововъведение ще приобщи в голяма степен младото поколение българи, които най-често са във виртуалното пространство и ще спести стотици километри до урните на българите в чужбина. Те обаче пропускат да разберат, че независимо дали го признават или не, хората имат правото на свобода и лично пространство, които със сигурност са по-значими ценности от демократичните процедури и съвсем не произтичат от държавата и нейната политическа воля.
„Уморената демокрация ражда деспотизъм“ и както твърди Хърбърт Шлосбърг „… линията между прекомерното възхищение пред човешките институции и идолопоклонството е твърде фина, за да рискуваме да се заиграваме близо до нея“.