Хомофашизъм – задължително и тоталитарно налагане с държавна принуда, въпреки неприемането от народа на нов морал, в който половата извратеност е стандарт и не може да бъде обсъждана в негативен план или критикувана под страх от наказателно преследване; подлагане на подрастващите на хомосексуална и сексуална, морално неприемлива и разрушителна пропаганда в задължителните държавни училища от най-ранна възраст; създаване на привилегии за хомосексуални и други хора с полови отклонения за сметка на данъкоплатците; ограничаване на правото на свобода на словото, съвестта, религията, образованието и неприкосновеността на личния и семейния живот с цел създаване на привилегирована класа от хора с неестествени полови преференции.
На 10 декември миналата година Европейският парламент (ЕП) отхвърли т. нар. „Естрела доклад”, поради факта, че разглежданите в него въпроси са категорично извън компетенциите на Европейския съюз (ЕС) да налага на държавите-членки мерките, предлагани от г-жа Естрела. В нейния доклад се настояваше абортът да бъде издигнат в ранг на човешко право, а мастурбацията да бъде задължително изучавана от децата от 0 до 4 г. възраст.
В приетата незадължителна резолюция на ЕП по този въпрос се казва, че: „Формулирането и прилагането на политики относно сексуалното и репродуктивното здраве и права относно сексуалното образование в училищата е от компетентността на държавите-членки.”
На този фон, както и поради ясно изразеното протестно мнение от страна на гражданите на ЕС, будят абсолютно недоумение приетите на 4.2.2014 г. „Луначек доклад” и резолюцията относно „пътна карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност”.
В резолюцията, приета от Европарламента, въз основа на доклада на Луначек, под предлог защита на основните права на ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) лица се отхвърля именно принципът на универсалност на човешките права. От „картата” става ясно, че ЛГБТ не търсят основните права, присъщи на всички граждани, а настояват за третиране, подобно на защитените малцинствени групи. Казано по друг начин, „докладът Луначек” има за цел подмяна на традиционното разбиране на човешките права чрез групово специфичното „гей права”, поставяйки по този начин една социална група над всички останали.
Приетата резолюция привидно няма задължителен характер, но цели постигането на законодателен стандарт, еднакъв и валиден за всички държави-членки на ЕС. Пътната карта очертава ясно насоките, в които трябва да се работи. Държавите-членки следва да (нашите коментари са в курсивпод всяка точка):
– включат ЛГБТ лица в националните здравни планове и политики, като вземат предвид специфичните за тези лица здравни въпроси;
(Коментар: Преференциално здравно третиране за хората, които предпочитат неестествени полови връзки и демонстрация на неприсъща им сексуалност. Тъй като се говори за „национални здравни планове”, където „национални” се превежда „държавни”, очевидно иде реч за „здравните планове”, спонсорирани от данъкоплатеца.)
–преразгледат правните процедури за признаване на пола, така че те изцяло да зачитат правото на самоопределение на лицата, без значение от биологичния им пол;
(Коментар: Законодателният процес се ангажира с безумни, неестествени, изопачени и буквално измислени категории. Полът не е въпрос на „самоопределение”. Човек се ражда или мъж, или жена. Употребата на пола обаче е въпрос на личен избор, и този избор е морален или не. Преразглеждането на правните процедури за „самоопределяне на пола” означава пълен колапс на здравия разум и нормалността в закона и процедурата по изготвяне на закони. Това ще е не само колапс на законодателния процес като същност, но и пълен провал на законодателството като форма на изразяване на някаква лостова система за справедливо управление в обществото.)
– улеснят обмена на добри практики между държавите-членки в рамките на всички сектори, свързани с образованието, включително учебни материали, осигуряване на политики за борба с тормоза и дискриминацията и насърчаване равенството и недискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност в образователните си програми;
(Коментар: Задължителното държавно образование ще бъде ангажирано с промотиране на ненормалните идеи за „полова идентичност” – несъществуващо състояние, освен в умовете на желаещите да злоупотребяват с пола си, който е даденост в сексуално и социално отношение. Под предлог „образование” на децата, ще им се сервира полова неморалност и извратеност под формата на пропаганда.)
– да признаят правно еднополовите „бракове”;
(Коментар: Неминуемо това ще доведе до проблеми в християнските църкви и религиозни общности, които ще бъдат застрашени от груба държавна намеса в богословието и практиките под предлог, че законът изисква да се признае еднополовия „брак”. Вече на няколко пъти през последните години бяха арестувани за хомофобия и реч на омразата християнски проповедници във Великобритания, само защото проповядват публично сексуална чистота.)
– приемат наказателно законодателство, което забранява подбуждане към омраза въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност и да обучат специално, чрез обмена между държавите-членки, на добри практики полицейските сили, следствените служби и съдиите си;
(Коментар: Органите за държавна принуда ще бъдат ангажирани с разправа с несъгласните с полово извратените практики с обществено значение и изява. Такава принуда вече се осъществи на масови начала във Франция през миналата година, когато полицията с насилите потуши мирни протести в защита на традиционното семейство и срещу приемането на еднополовия брак от държавното законодателство там.)
– посредством промени в наказателното право да включат други форми на престъпления, продиктувани от предразсъдъци, и на подбуждане към омраза, включително въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност.
(Коментар: Това ще доведе до създаване на специфични права на хомосексуалистите, с които се ограничават общочовешката свобода на словото и защитата за всички не-хомосексуалисти. Няма такова понятие „полова идентичност”, което да отговаря на реалността. С малки изключения на хора с двуполови белези, „половата идентичност” е друг термин за легализиране на „полова извратеност”.)
– да гарантират, че е обезпечено правото на свобода на изразяване и на събрания, особено по отношение на т. нар. „шествия на гордостта”, и да преразгледат съществуващите закони, които ограничават свободата на изразяване по отношение на сексуалната ориентация и половата идентичност.
(Коментар: Казано с други думи – да бъде позволена свободната пропаганда на хомосексуализма сред всички възрастови групи и публичните хомосексуални оргийни мероприятия.)
С оглед на всичко изредено по-горе, няма да бъде преувеличен изводът, че под предлог гарантиране права и недискриминация на „гейовете“, се налага безпрецедентна дискриминация на правата и свободите на всички останали граждани.
Обобщена информация за вота на българските депутати („за” – в подкрепа на Доклада Луначек, „против” – срещу приемането му):
Атака: 1 „За” и 1 „Против”
БСП: 3 „За”
ГЕРБ: 1 „За”; 3 „Въздържали се”
ДПС: 3 „За”
Синя коалиция: 1 „За”, 1 „Въздържал се”
Национално движение „Стабилност и възход”: 1 „За”
Тъжният извод е: само един български депутат в ЕП е гласувал срещу тази тоталитарна, разрушителна, антиморална и антисемейна резолюция!
Поименно вотът на евродепутатите на „Луначек доклад“ можете да видите тук: http://www.votewatch.eu/en/homophobia-and-discrimination-on-grounds-of-sexual-orientation-and-gender-identity-motion-for-resolu-2.html
––––––––––––––––––––––––––