Образование

СТАНОВИЩЕ

на „Християнреформистка партия“ и „Свобода за всеки“
относно Проектозакон за предучилищното и училищното образование,
гласуван на първо четене на 05 февруари 2015 г. в Народното събрание

Със съжаление отчитаме факта, че този проектозакон бе гласуван и приет на първо четене от Народното събрание. В него недвусмислено се продължава недемократичната традиция на държавен монопол върху образованието. Ролята на родителите относно вида, съдържанието и философията на образованието е сведена до минимум, тоест само до зададената от държавната администрация рамка, в която се гарантира доминиране на държавното училище и на държавната администрация относно всички важни решения по въпроса на образованието.

Без да навлизаме в подробности относно другите аспекти на законопроекта, отсъствието на плурализъм в образованието и алтернатива за родителите е сериозно нарушение на принципа на свободното и демократично общество. На законодателите е известен фактът, че определен брой български семейства са избрали домашната форма на обучение, която е доказана в своето академично, възпитателно и морално превъзходство пред масовото публично училище в редица други страни. Домашното образование е частно финансирано, базирано у дома, ръководено от родителите и независимо от държавната образователна програма.

Въпреки това, образователният законопроект не адресира правото на родителите да образоват децата си по различни от държавните стандарти и не признава правата на домашните ученици като възможна форма на обучение. Нововъведената самостоятелна форма не е легализиране на домашното обучение, а единствено възможност за неприсъствена форма, при която родителите обучават вкъщи децата си по програмите на МОН. Родителите, които ще изберат тази форма на обучение, ще бъдат третирани като нарушители, които непрестанно трябва да се доказват, да отговарят на всевъзможни условия, ще подлежат на постоянен контрол от различни институции, както и на разрешителен режим поради единствената причина – преценката, че имат възможност да дадат по-качествено образование на своите деца. Считаме подобно отношение на държавната администрация като абсолютно недопустимо и грубо погазване на основните права и свободи на личността.

Напомняме на законодателите, че съгласно Конституцията на Република България образованието не е в сферата на държавния монопол. То е право и държавата следва единствено да предостави равни възможности за достъп до образователната услуга, която предлага, не да задължава всички с нея. Нашето предложение е да се избегне тоталното и недемократично свръхрегулиране на важната сфера на образоване на децата и избора на техните родители в тази посока. Свръхрегулационният подход към образованието нарушава правата на родителите да отглеждат, възпитават и образоват децата си съгласно своите възгледи и убеждения – права, залегнали в международни документи като Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата човека и основните свободи и др.

Считаме, че е нужно законодателно да бъде въведен текст, който да гарантира правото на родителите да възприемат и да практикуват образование, което се явява алтернатива на предложеното от държавата. Текстът може да гласи: „Държавата признава правото на родителите да отглеждат, възпитават и образоват децата си съгласно своите светогледни, философски и религиозни убеждения и за целта допуска родителите да осъществяват образование на децата си извън формите, уредени в настоящия закон.“

Систематично текстът може да бъде разположен в „Общи разпоредби“ или „Допълнителни разпоредби“. Признаването на дипломите и международно признатите сертификати за степен на образование може да става по общия ред, по който се признават дипломите, придобити извън страната.

Този подход ще гарантира правата на родители, които желаят да образоват децата си вкъщи или по друг частен образователен модел. Възможно е домашните ученици да бъдат тествани по стандартите на държавната образователна система, ако те и техните родители желаят да получат признание на знанията си по държавен стандарт. Но не би следвало законодателят да продължава да създава пречки пред свободния избор на образователна форма от родителите.

Ние и нашите съмишленици – български и международни личности и организации – ще продължим да защитаваме правото на истински демократичен избор в образованието на децата и техните родители. Здравото семейство е в основата на личното и семейно щастие и благополучие, както и на националния просперитет. Здраво е семейството с ценности и добро образование. Българският законодател следва да се съобрази с времето, в което живеем, като реално спазва принципите на свободното и демократично общество, които изискват държавата да гарантира плурализъм и правата на всички, включително и в сферата на образованието.

С уважение:
адв. д-р Виктор Костов, председател на „Християнреформистка партия“
Владислава Борисова
Крум Крумов
Невена Стефанова
Боян Цветков
Явор Костов –
Политически съвет на ХРП

Адв. д-р Виктор Костов – „Свобода за всеки“

Становището е внесено на 10.03.2015г. в НС, Комисията по образованието и науката, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по културата и медиите и е заведено в Народното събрание с входящ номер ПГ – 523 – 00 – 20 / 10.03.2015г.

В статията „Закон разрешава домашното образование“, публикувана във в.“Стандарт“, се акцентира основно на проблем със социализацията на децата, домашни ученици. Всеки, който има здраво дете, знае колко е трудно да го задържи дори за ден у дома, без да излиза, без да играе, без да комуникира с други деца, да не говорим за месеци изолация. Семействата, обучаващи децата си вкъщи, не са самотно живеещи отшелници. Те са обикновени семейства, преобладаващо живеещи в по-големите населени места, а децата им са като всички нормални деца по света. Ако срещнете домашен ученик, не само не бихте познали, че е такъв, но дори бихте го посочили като добър пример именно по отношение на поведението и степента на адаптация към различни ситуации.

Социализацията от своя страна е процес, при който индивидът придобива умения за интегриране в обществото, т.е. едно дете трябва да усвои умения да комуникира, да си сътрудничи и съдейства адекватно и пълноценно с околните, за да бъде способно да работи в и с различни колективи за постигане на различни цели. Училището обаче не може да съдейства за постигането на тази цел. Да го кажа ясно – в училищата не се случва социализация. Нещо повече – училището пречи процесът на социализация да протече успешно. По една проста причина. То е твърде далеч от реалния свят. В продължение на 11 години (това е всъщност целият осъзнат живот преди настъпването на зрелостта) децата се държат в изолирана, изкуствена среда, сред 50ина свои връстници, прекарвайки в нея 60 до 80% от активното си време. В живота си като възрастни обаче, те трябва да работят с много повече хора, на различна възраст, с коренно различно социално положение. Нещо, за което излизат от системата напълно неподготвени.
Така че, общественото безпокойство по отношение на социализацията на домашните ученици буди сериозно недоумение.

Не по-малко недоумение буди и въпросът защо родителите и децата, обучаващи се вкъщи трябва да доказват каквото и да било на държавната администрация? Тя, държавата и администрацията ѝ се издържат от данъците на гражданите, за да работят в тяхна полза и в защита на интересите им. Погледнато от тази, правилна гледна точка, държавата е онази, която следва да докаже на родителите, че училищата са безопасно място за техните деца и образованието, което получават в тях, е качествено. Вместо това, тя доказва как все повече не се справя, и това е видно най-малкото от всички действително външни оценявания, които се правят – като от PISA например.

Като допълнителен аргумент може да се изтъкне фактът, че в Конституцията на РБ са изброени изрично сферите на държавен монопол и образованието не е сред тях. Държавата обаче извършва фактически монопол над него. Частните училища са такива единствено по отношение на формата на капитала си, но не и като свобода на избор в образованието. Те са длъжни да покриват ДОИ, да бъдат външно оценявани от МОН и пр. Същият този неправомерен държавен монопол виждаме в законопроекта и по отношение на т.нар. домашно обучение – комисии към инспектората ще проверяват „нужната база у дома“, учениците ще бъдат сертифицирани само и единствено по стандартите на МОН, а какви още допълнителни условия, изисквания и контрол ще бъдат наложени тепърва предстои да видим, след разработването на съответните ДОИ.

Законодателят би следвало да си припомни, че няма монополни права и да признае за валидни международно признатите сертификати по същия начин, по който го прави с международно признатите дипломи, както и да избегне дискриминацията на българските граждани, каквито са домашните ученици, тъй като към днешна дата е силно затруднен достъпът им до българско висше образование, българска шофьорска книжка и др., достъпни за всеки с диплома от МОН, но без значение от покритието с реални знания.

На г-жа Брестничка бих искала да кажа, че е пълен оксиморон твърдението, че понякога родителите не знаят кое е добро за децата им, но че обществото винаги знае кое е най-добро за всяко дете. Обществото се състои от същите тези родители и ако те не могат да преценят, то обществото също не би могло.
Що се отнася до споделените обществени ценности – до вчера в обществото хомосексуализмът не беше нито нещо приемливо, нито нормално (беше обявено за болестно състояние от Световната здравна организация). Днес е. За добиване до същия приет от обществото статут в момента се борят защитниците на инцеста и педофилите. Все още не в България, но в ЕС. И нищо чудно утре те също да бъдат наложени като нормалност и ценност, вкл. чрез съответни закони. Това ще ги направи ли нормални и ще ги превърне ли в ценност? За обществото – може би. Но те няма да станат нито добри, нито правилни. Силно променящите се обществени ценности не могат и не следва да бъдат считани като меродавен критерий за възпитание. В противен случай в обществото ни ще се случват прекалено много хаотични експерименти, а индивидуалността и правото на свободно изразяване и съвест ще бъдат безвъзвратно изгубени.

В отговор на г-жа Такева бих изтъкнала, че в най-развитите страни от десетилетия домашното образование е законно и легално (съвсем не само в Австралия, както твърди г-н Александров и далеч не единствено поради затруднен достъп до училищата) и нито държавата, нито обществото, нито който и да било има проблем с тези семейства или техните деца. Което ще рече, че не се връщаме в 19в., а напротив тепърва ги догонваме. Разделението между богатите и всички останали го има и в момента – децата на богатите учат в частните училища. Ако г-жа Такева визира препоръките на Световната банка, то те не водят до никъде, тъй като всъщност именно така се работи отдавна в нашите училища – в класовете се следва темпото на най-изоставащите, а не на най-знаещите, и резултатите са повече от плачевни.

В заключение искам да обърна внимание на законодателите, че ако изобщо останат цитираните разпоредби в § 1, т. 1, б. „б“ и „в“ от законопроекта, то следва преди да се обявят нехуманното, унизителното отношение, наказанието или категории като опасност от увреждане на психическо, морално, интелектуално и социално развитие като причини за третиране на едно дете като дете в риск, да изключат субективния фактор в тяхното определяне, т.е. да се даде ясна и точна законова дефиниция на понятията и категориите, да се определи кой и как ще ги измерва и установява (например какво е социално развитие, кога е налице и как се установява наличието на опасност от увреждане на социално развитие, какво е жертва на наказание и т.н.). Всичко останало отваря широко вратата за произволна саморазправа от страна на държавната администрация със семействата.

Владислава Борисова,
член на ПС на ХРП