От Явор Костов
Съществуването на улики, доказващи наличието на прогресивно разпространяващо се умопомрачение всред политическата класа в България, бе илюстрирано с демонстрираната воля на ключови партийни лидери за промяна в изборния закон с цел въвеждане на задължително гласуване. Колелото на двадесет и пет годишната квази-демокрация се завъртя и взехме, че се цопнахме в онова още по-далечно тоталитарно историческо блато, в което гласуването пак беше под строй, а свободата – под ключ.
Твърдението, че въпросният механизъм за мотивиране за участие в избори ще повиши избирателната активност и оттук новата власт ще придобие по-голяма представителност, звучи сякаш логично и по всичко личи, че среща не малки обществени симпатии. Положителната нагласа на голяма част от хората идва най-вече от това, че ако процентът на изборната активност се повиши, то ефектът от купения и етническия вот ще бъде, ако не никакъв, то поне незначителен.
В този начин на мислене обаче съществува проблем, изначален за всеки, който цени свободата и достойнството си като ценности, дадени му още с раждането. В тях се съдържа правото на свободния човек да гласува или не съгласно своята съвест, начин на мислене, ценностна система. Когато държавата те кара да дадеш своя глас за някого, когото не разпознаваш като изразител на твоите идеи, то не можем да говорим за демократично деяние, а за криминално. Това е идеологическо изнасилване.
Ако избраните от нас държавници твърдят, че уважават тези, от чиито глас зависят, то нека не се държат снизходително и нека се насилят да убеждават симпатизантите си, а не да ги принуждават. В противен случай гражданските ни права за пореден път ще се изродят в държавно наложени задължения. При такъв неподправен терор не е необходимо да си гений, за да се сетиш за една от съществените причини за емигрантската буйна река, извираща от България.
Когато говорим за задължително гласуване, изниква и един друг основен въпрос – какво ще стане с държавните субсидии за партиите, като се има предвид, че процентът гласували за основните партии вероятно ще се вдигне значително? Държавната хазна, пълнена от хора, голяма част от които не възприемат идеите на парламентарно представените партии (това се доказа и с изборната активност на последните избори), ще трябва да се изръси за това да ги финансира.
Оттук следва, че големите партии имат пряк финансов интерес от това да заставят посредствената човекоединица, наречена български гласоподавател, да се раздели със своя вот под строй. Един глас – един лев. Добър бизнес климат за народните избраници се очертава на хоризонта. Бизнес, в който вие сте разменната стока, която няма право да се въздържи от мнение, дори когато това е нейното мнение.
Ето защо гласуването под строй води до това свободата да е под ключ. Надеждата е, че докато съществуват хора, които са прегърнали отчаяно простичкото желание да не се разделят с разсъдъка си, независимо, че са поставени в политическа среда, все по-податлива на признаците на лудостта, все още има шанс за България.